сгрешàвам, -аш, несв.; сгрешà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Направям грешка; сбърквам. Аз ви казвам, че вие сте сгрешили името. Вазов. Та трябваше да вземеш Станка гърбавата Много сгреши. Елин Пелин. Дорде не сгреши човек, не се научава. Погов. 2. Извършвам нещо непозволено; провинявам се. Младо, сгрешило, но ако узнае баща ѝ — излъга Султана, — жива няма да я остави. Дим. Талев. 3. Църк. Сторвам грях, престъпвам установените религиозни предписания. Не съм за рая аз — сиромах човек. Сè да съм бил прав, па съм сгрешил барем веднъж в пиянство! Елин Пелин.
|