сгурѝя ж. (гр.). Твърди остатъци от изгорели каменни въглища, метали и др. Често зървахме купища от сгурия — останки от желязна руда. Вазов. Но дворът, през който се отиваше в неговия апартамент, бе вече пълен с пепел, смесена със сгурия. Йовков.