сгъ̀рчвам се, -аш се, несв.; сгъ̀рча се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Ставам на бръчки, на гънки; сбръчквам се. Лицето ѝ трепна, сгърчи се от болка. Йовков. Намокреният картон се сгърчи. 2. Свивам се, превивам се обикн. от болка. Тошка се сгърчи назад и запълзя към ъгъла. Г. Караславов. Пръстите му се сгърчваха трескаво. Орлин Василев. Кракът ми се сгърчи.
|