сдàвен, -а, -о, прил. Рядко. Сподавен, задавен. Че и сега клокочи мъст ужасна / в гърдите им и сдавени проклятия. Вазов. Щом излязохме на по-тихата Английска Набережна, Кочо ме дръпна сепнато за ръкава и извика със сдавен глас. Ал. Константинов.