Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
с
с-
са
сб
св
сг
сд
се
си
ск
сл
см
сн
со
сп
ср
сс
ст
су
сф
сх
сц
сч
съ
сь
сю
ся
сдавам
сдавам се
сдаване
сдавен
сдавено
сдавя
сдавям
сдавяне
сдам
сдам се
сделка
сджафкам се
сджафквам се
сджафкване
сдипля
сдиплям
сдипляне
сдобивам
сдобивам се
сдобиване
сдобия
сдобия се
сдобря
сдобрявам
сдобрявам се
сдобряване
сдребня
сдребнявам
сдробя
сдробявам
сдробяване
сдругаря се
сдругарявам се
сдругаряване
сдружа
сдружа се
сдружавам
сдружавам се
сдружаване
сдружение
сдрусам
сдрусвам
сдрусване
сдумам се
сдумвам се
сдумване
сдуша
сдуша се
сдушавам
сдушавам се
сдушаване
сдъвквам
сдържа
сдържам
сдържам се
сдържан
сдържане
сдържано
сдържаност
сдърпам
сдърпам се
сдърпвам
сдърпвам се
сдърпване

сдобѝвам, -аш, несв.; сдобѝя, -ѝеш, мин. св. сдобѝх, св., прех. Рядко. Успявам да добия, да получа нещо. И целий свят сдобива вяра / в съдби по-светли, непознати. Вазов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.