Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
с с- са сб св сг сд се си ск сл см сн со сп ср сс ст су сф сх сц сч съ сь сю ся	сдавам сдавам се сдаване сдавен сдавено сдавя сдавям сдавяне сдам сдам се сделка сджафкам се сджафквам се сджафкване сдипля сдиплям сдипляне сдобивам сдобивам се сдобиване сдобия сдобия се сдобря сдобрявам сдобрявам се сдобряване сдребня сдребнявам сдробя сдробявам сдробяване сдругаря се сдругарявам се сдругаряване сдружа сдружа се сдружавам сдружавам се сдружаване сдружение сдрусам сдрусвам сдрусване сдумам се сдумвам се сдумване сдуша сдуша се сдушавам сдушавам се сдушаване сдъвквам сдържа сдържам сдържам се сдържан сдържане сдържано сдържаност сдърпам сдърпам се сдърпвам сдърпвам се сдърпване	сдружàвам, -аш, несв.; сдружà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Сближавам, съдействам някои да станат другари; сприятелявам. Животът в летния лагер сдружава децата. 2. Обединявам, събирам лица в колектив за обща дейност. От вожд до редник, и богат, и беден, / борбата всички в едно сдружи. Вазов. Дружеството — мислеше си той — свърши добра и полезна работа, сдружи селяните, помири ги. Йовков. Като чуха двамата нови мелничари за тия опити на Пазара да сдружи срещу тях всичките преспански житари, и двамата открито му се заканваха. Дим. Талев. Сдружени земеделци. сдружавам се, сдружа се страд.

Речник