сдъ̀ржам, -аш, несв.; сдържà, -ѝш, мин. св. -àх, св., прех. 1. Възпирам проявата на чувство; задържам. И като се ръкува с Цвета, рече ѝ с усмивка, която не можеше да сдържи: — Кога порасна ма, Цвето. Елин Пелин. Тая шега развеселява Спиридона и той не може да сдържа смеха са. Йовков. 2. Рядко. Спирам, запирам, задържам. А наляво и надясно от града излизаха Момчиловците и като сдържаха конете си, обръщаха глави към своя войвода. Ст. Загорчинов. сдържам се, сдържа се страд. □ Не ме сдържа — нямам търпение. Сдържам си думата (обещанието) — изпълнявам обещанието си.
|