|
сдъ̀ржам се, -аш, несв.; сдържà се, -ѝш, мин. св. -àх се, св., непрех. Възпирам се от появяването на някакво чувство. Цанка и тя някак е по-весела от други път и като че иска да се похвали нещо майци си, па се сдържа. Влайков. Плачлива съм станала. Искам да се сдържа, пък не мога. Р. Стоянов. Една сутрин през тия дни и Нейко кметът не можа да се сдържи в къщи и излезе да пообиколи из полето. Йовков.
|