сдъ̀ржан, -а, -о, прил. 1. Който не проявява силно своите чувства, страсти и под. Кемал бей беше сдържан и добродушен турчин, имаше приятели между християните. Дим. Талев. 2. Който не се проявява; въздържан, заглушен. Чуват се плахи и сдържани разговори. Йовков. Стори му се, че раменете ѝ потрепераха от сдържан плач. Ст. Загорчинов.
|