Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
с
с-
са
сб
св
сг
сд
се
си
ск
сл
см
сн
со
сп
ср
сс
ст
су
сф
сх
сц
сч
съ
сь
сю
ся
сдавам
сдавам се
сдаване
сдавен
сдавено
сдавя
сдавям
сдавяне
сдам
сдам се
сделка
сджафкам се
сджафквам се
сджафкване
сдипля
сдиплям
сдипляне
сдобивам
сдобивам се
сдобиване
сдобия
сдобия се
сдобря
сдобрявам
сдобрявам се
сдобряване
сдребня
сдребнявам
сдробя
сдробявам
сдробяване
сдругаря се
сдругарявам се
сдругаряване
сдружа
сдружа се
сдружавам
сдружавам се
сдружаване
сдружение
сдрусам
сдрусвам
сдрусване
сдумам се
сдумвам се
сдумване
сдуша
сдуша се
сдушавам
сдушавам се
сдушаване
сдъвквам
сдържа
сдържам
сдържам се
сдържан
сдържане
сдържано
сдържаност
сдърпам
сдърпам се
сдърпвам
сдърпвам се
сдърпване

сдъ̀ржан, -а, -о, прил. 1. Който не проявява силно своите чувства, страсти и под. Кемал бей беше сдържан и добродушен турчин, имаше приятели между християните. Дим. Талев. 2. Който не се проявява; въздържан, заглушен. Чуват се плахи и сдържани разговори. Йовков. Стори му се, че раменете ѝ потрепераха от сдържан плач. Ст. Загорчинов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.