|
се1 местоим. Употребява се за образуване на възвратни, взаимни, страдателни, непреходни и безлични глаголи, напр. мия се, обличам се, бием се, радвам се, спи ми се и др.
сè2 местоим. Диал. Все, всичко. Що ми е мило и драго, че се е пролет пукнала! / Се е излезло на трева; / и стока, маре, и мъка. Нар. пес.
сè3 неизм. прил. Диал. Все, цял. Па захване Герчо другояче; издебне я на седянка, сложи се до нея, па въздъхне от сè сърце. Елин Пелин. Припка ми конче, що припка — / от сè ми сила пò бега, / Еленкини порти достига. Нар. пес.
сè4 нареч. Разг. Все; винаги, постоянно. И кому каквото дотрябва, от стрина Венковица сè ще поиска, и тя всекиму ще на радо сърце да пристои. Влайков. Дето и да ида — / сè си ти при мен — / жалбо възжелана, / дух невъплотен. Ц. Церковски. Човек дорде е жив сè се учи и пак неучен умира. Погов.
|