себàп м. (араб.). Диал. 1. Добро дело. Сали Яшар започваше да мисли, че е длъжен да направи някакво голямо благодеяние. Това, което мъдрите побелели старци, които той някога беше слушал да приказват, наричаха себап. Йовков. 2. Причина, повод. Да ти кажа ли — тая жена стана себап за смъртта на Рустем. Йовков.
|