|
сèбе, обикн. СÈБЕ СИ, възвр. лично местоим. (вин. и дат. пад., именит, няма); кратки форми се (вин.) и си (дат.) Означава предмет, засегнат пряко или косвено от действието, когато той съвпада с вършителя. И по-уверен беше Индже в себе си, когато тя беше с него. Йовков. Всеки тегли чергата към себе си. Погов. Кой каквото прави, на себе си го прави. Погов. Познай себе си. || себе. Рядко. На вашата храброст царят повери / прохода, войската и себе дори. Вазов. Чедата пламенни на стария Балкан / през тоя ден на себе нямат равни! К. Христов. □ Идвам (дойда) на себе си — идвам в спокойно, нормално състояние. Извън (вън от) себе си съм — в крайно възбудено състояние съм. Излизам от себе си — губя самообладание, ядосвам се извънредно много. Не съм на себе си — не съм в съзнание. От само себе си — без външна намеса, без чуждо въздействие. От само себе си се разбира — ясно е.
|