себелюбѝв, -а, -о, прил. Книж. 1. Който обича само себе си: самолюбив, егоистичен. Той беше себелюбив амбициозен мъж. Г. Караславов. 2. Който е породен от себелюбие или съдържа себелюбие. Нямаше друго сърце да трепти, като неговото, в такава чиста радост, без гордост, без себелюбиви помисли и желания. Дим. Талев.
|