себеподòбен, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Като същ. Животно, по отношение на другите животни, което е от същия вид. Животните не нападат себеподобните си. || Прен. Човек по отношение на другите хора със същите морални качества, нрави и пр. Като всеки разбойник той търси себеподобните си.
|