севастокрàтор м. (гр.). Истор. 1. Титла на лице от владетелски род във Византия и в България от XI до XIII в. 2. Лице, което носи такава титла. Исак, великият севастократор, великият началник на непобедимите легиони, е роб у Асена. В. Друмев. Севастократор Калоян.
|