севдà, мн. няма, ж. (араб.). Диал. 1. Любов. Богдане, първа изгоро, / Богдане, севда голяма, / я си очите повдигни / и ме във очи погледни. Ц. Церковски. 2. Прен. Либе, изгора. Първо либе, първа севдо, не копней, недей се вайка, / че каил за нас не стават моят татко, твойта майка. П. П. Славейков.
|