сèвер, мн. няма, м. 1. Една от четирите посоки на света, която е от ляво на обърнат към изток човек, противоп. на юг. Огнянов се упъти на север. Вазов. През нощта от север към юг минаха диви гъски и грачеха в мрачината като загубени. Йовков. На север — тундри, ветрове, / на юг — безкрайни диви степи. Вапцаров. 2. Прен. Северните страни и морета. Вий на спокойния север сте чедата, / с ясни чела, с незлобливи сърца. К. Христов.
|