|
сèверен, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който е обърнат, насочен към север. Гроздан и Тачката минаха откъм северната страна на черквата. Йовков. Пътят върви на извивки между дъбове с дънери мъховита от северната страна. Вазов. Северно изложение. Северен прозорец. 2. За част от страна, държава, граница и др. — който се намира или простира на север от друг. Не след много Рада чу отчаяни женски викове от северния край на града. Вазов. На северния край на лагера са землянките на седма рота. Йовков. Дунав е северна граница на България. Северна България. Северна Америка. Северен Кавказ. 3. За вятър — който идва от север. Късните студове на тая зима се усилваха повече и повече от северните ветрове. Вазов. 4. Който се намира или живее на север от нещо или от някого. Северните съседи на Гърция. Северната съседка на България. □ Северен магнитен полюс (физ.) — един от краищата на всеки магнит, който при свободно окачване на магнита се насочва на север. Северен полюс — точка, където земната ос пресича земната повърхност и се намира на север в област със заледено водно пространство. Северна ширина (геогр.) — разстояние на север от екватора по меридиана, изразено в градуси. Северно полукълбо (геогр.) — част от земното кълбо, която се намира на север от екватора. Северно сияние — сияние, което се явява в северните полярни области.
|