североѝзточен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е обърнат, насочен към североизток. Стаята ми има североизточно изложение. 2. За вятър — който идва от североизток. Когато Македонски дойде до средата, той си обърна гърба на североизточния студен вятър. Вазов. 3. За част от страна, държава и др. — която се намира или простира на североизток от другата. Действието става преди войните, в едно село в Североизточна България. Йовков.
|