|
сегàшен, -шна,-шно, мн. -шни, прил. 1. Който става или съществува сега. На сегашното тържество да видиш ти, Тодорке, нашите велможи и големци Какви са хубави. В. Друмев. В сегашния случай той оставаше още в неизвестност. Вазов. Сегашните деца са хитри, забележи поп Сребро. Вазов. В сегашните времена пари в земята държат ли се? Елин Пелин. 2. Като същ. ср. сегашното — това, което става, съществува в днешното време; настоящето. Стига веч; да забравим веч миналото и да се радваме на сегашното. Блъсков. Миналото минало, сегашното да видим. Погов. □ Сегашно време (грам.) — форма на глагола, която означава действие или състояние, които стават или съществуват в момента на говоренето. Сегашно историческо време (грам.) — сегашно време на глагола, употребено за означаване на минало действие.
|