сегѝз-тогѝз нареч. Диал. От време на време; понякога. Македонски лапаше с ожесточение, като си поправяше сегиз-тогиз мустаците. Вазов. Сегиз-тогиз покрай нас минаваха опърпани и мършави фигури. П. П. Славейков. През километър-два срещаме сегиз-тогиз някой въглищар или задяната с цедилка жена, която бърза към село. К. Константинов.
|