седàлище, мн. -а, ср. 1. Място, където се намира държавен глава или др. държавен институт, учреждение, представителство и под. 2. Остар. Част от стол, пейка и др., на която се сяда. Ние заемахме седалища в партера. Театърът беше пълен. Ал. Константинов. В богато украсената му със скъпи килими и мечи кожи главна стая се намираха меки седалища, покрити с кадифе. Вазов. 3. Част от човешкото тяло, на която се сяда; задник. Панталонът му, с кръпки на колената и седалището му стоеше широко и не по мярка. Дим. Ангелов.
|