седàлка ж. Част от стол, кресло, чин и под., на която се сяда. Салонът беше мобилиран само с един скрин с две строшени в ъглите стъкла, стара неполирана маса и олющени виенски столове с прокъсани тук-таме седалки и облегала. П. Славянски. || Дъска в каруца, кола, лодка и др., върху която се сяда. За да се покаже и погордее пред хората в новата и писана каруца, с пружинена седалка отзад, впрегнаха двата жребци, кулестия и черния. Йовков.
|