седèне ср. Отгл. същ. от седя. Бащата седна на своя старомоден стол с кръгла кожена подложка, отдавна протъркана и излъскана от седене. Г. Караславов. Аз слязох та походих по двора, че краката ми бяха се подвили от седене. Влайков.