седèф м. (араб.). 1. Бяло лъскаво вещество от вътрешната страна на черупката на някои миди, използвано за копчета и за украса. Косите ви са дълги, плетени на костници с мъниста и зърна от седеф. Н. Райнов. 2. Растението седефче. Тука покрай стобора се проточила цяла леха здравец, божо дърво и седеф. Влайков.
|