седèфен, -а, -о, прил. 1. Който е направен от седеф. Кадански също седна на стол, наведе се над коленете си и зaброи седефените зърна на броеницата си. К. Петканов. Седефени копчета. 2. Прен. Който е бял и лъскав като седеф. Ей там, в двора е тополата — спомних си даже за онази нощ и седефения рог на месеца — безмерно умиление преля сърцето ми. Г. Райчев. Далече се сливат и губят блестящите релси / сред цъфнали шипки и трепетна ръж / и старият орех бленува широко прострял се, / обкичен с седефени капчици дъжд. Смирненски.
|