седя̀нка, мн. седèнки, ж. Вечерно младежко събиране на село през есента или зимата, на което момите работят, а момците ги оглеждат и подхвърлят закачки. Я надуй, дядо, кавала, / след теб да викна, запея / песни юнашки хайдушки, / да чуят моми и момци / по сборове и по седенки. Ботев. Бунтовните песни станаха модни и проникнаха всъде: в къщята, в седенките, и оттам изскокнаха на улиците. Вазов. Лете под сенките, зиме по седенките. Погов. Дойдоха ли дренките, идат и седенките. Погов.
|