сеѝр, мн. няма, м. (араб.). Разг. 1. Гледане, наблюдаване. Чиня сеир. 2. Зрелище, обикн. весело, забавно. Тук се срещат представителите на модите и разкоша, излезли на сеир или на показ. Вазов.