|
секà, сечèш, мин. св. ся̀кох, сèче, прич. мин. св. деят. ся̀къл, -кла, -кло, мн. сèкли, несв., прех. 1. Удрям с остро сечиво, за да прорежа нещо или да направя нещо на части или на късове. Тогава Стоичко грабна брадвата и почна да сече върбата. Елин Пелин. Една вечер, както сечаха дърва на дръвника, до оградата им спряха двама души другоселци. А. Каралийчев. Покорна глава сабя не сече. Погов. 2. За сечиво — много режа. Брадвата е остра и сече. 3. Убивам със сечене. Турците нахълтаха в селото, почнаха да грабят и да секат де кого срещнат. А. Каралийчев. Горо ле, горо зелена, / изкарай клоне високо, / направи сянка дебела, / че имам братец хайдутин, — / под твойте, сенки да ходи, / отбор юнаци да води, / да сече наши душмани / и цариградски султани. Нар. прик. 4. За път, линия и под. — минавам през нещо и го разполовявам. По пътя, който излизаше иззад баира и сечеше зелената поляна под кориите, се показаха двама конника. Йовков. сека се страд. □ Сека пари — правя монети. Сека тухли (диал.) — правя тухли. Сече му умът (главата) (разг.) — много е умен, бързо проумява.
|