секретàр, -ят, -я, мн. -и, м. (лат.). 1. Началник на канцелария на учреждение. Секретар на гимназия || Технически сътрудник на висш чиновник или отделно лице. Господин генералният директор натисна копчето на звънеца. Влезе секретарят му и с бележник в ръка застана до бюрото. Дим. Димов. 2. Лице, което води протокол на събрание, заседание. Секретарят Ордан Чингелов започна да чете протокола от предидущото заседание. Дим. Талев. 3. Избираем ръководител на обществена организация. Партиен секретар. Секретар на Съюза на българските писатели. □ Секретар-бирник (остар.) — служещ в общинско управление, който завежда канцеларската и отчетническата работа.
|