|
сèлски, -а, -о, прил. 1. Който принадлежи на дадено село. Селско землище. Селско училище. || Който се намира, живее, работи в село. Селско население. Селски учител. 2. Който се отнася до дадено село или до село изобщо. Първенците и по-старите хора, които някога уреждаха селските работи, гледаха да бъдат добросъвестни и справедливи. Йовков. Селски интереси. 3. В който взима участие селското население или представители на селото. Селско въстание. 4. Свойствен на селянин. Баща ѝ с простия си селски ум казваше, че щом такива големи сили са се счепкали, скоро няма да има край (войната). Г. Караславов. Аз пък никак не я намирам за хубава. Селска хубост. Йовков. Селска носия. Селска черга. □ Селско стопанство (работа) — земеделско или скотовъдно стопанство (работа). Та виж, прави, струвай, настани го някъде писар, че не е за селска работа. Нито е за слънце, нито е за дъжд, нито е за вятър — за чиновник е родено. Чудомир.
сèлски. Нареч. от прил. селски. Тя беше пълна, ниска жена, облечена селски. Вазов. Въкрил не се запъваше и не разказваше по селски, а малко по-инак, малко по градски, с думи, каквито бяха слушали само от по-учени хора. Г. Караславов.
|