селя̀к, мн. -ци, м. 1. Рядко. Селянин. Под стръмния рид из пътя заскрибуцаха колата на подранил селяк. П. Ю. Тодоров. Слънцето се е спряло огнено и немилостиво в небесата, но жарките му лъчи не пъдят от полето работливите селяци! Елин Пелин. 2. Разг. Пренебр. Прост човек; простак. А мене ми е по-мило и приятно онова, което е елегантно. Ти колкото щеш нагледвай се на цървулани и селяци, то си е твой вкус. Вазов. Ей, ти, селяк! Защо си изпрегнал насред пътя? — грубо извика Соколов. Н. п. Филипов.
|