селямлъ̀к, мн. -ци, м. (араб.). Остар. 1. Приемна стая или приемна къща за мъже у богати турци. Близо до портата се гушеше ниска постройка от една или две стаи, дето агата посрещаше гостите си — неговият „селямлък“. Дим. Талев. 2. Мъжко отделение в мюсюлманско жилище. Разговорът се поднови, както в селямлъка, тъй и в харемлика. Цани Гинчев.
|