селя̀шки, -а, -о, прил. Който е характерен за селяк. Мургавото му, изпечено войнишко лице издава непреклонно селяшко упорство и търпение. Л. Стоянов. Стоян Глаушев се грижеше за земята си със селяшка обич. Дим. Талев. Не прекъсвай ме, че ще ти зашлевя един по мордата селяшка! Н. п. Филипов.
селя̀шки. Нареч. от прил. селяшки. Държи се селяшки.
|