сèме, мн. семенà, ср. 1. Зрънце на растение, от което при благоприятни условия пониква ново растение от същия вид. Гледах как хвърляше весело семето — / чисти и здрави зърна. Вазов. Ленено семе. Маслодайни семена. Слънчогледово семе. || Обр. По стъпките ми редом никне жълта злоба, / аз семето на зло неволно сея вред. Яворов. На нова обич семето посей! П. П. Славейков. 2. Разг. Сперма. 3. Прен. Потомство, поколение. Всичките тия са лъжливи хора, калпави души и дяволско семе. Каравелов. || Потомък. Млък! Марш оттук, семе на Юда! Да не съм те видял още веднъж в българска къща, ще те убия! Ем. Коралов. □ Бубено семе — яйчица на копринената пеперуда. За семе (разг.) — за посев. Дотрябва ли някому от махалата такъв или инакъв фасул за семе, у стрина Венковица все ще го намери. Влайков.
|