семèйственост, -ттà, мн. няма, ж. Неодобр. 1. Негласно споразумение между лица да водят обществените работи с оглед на личните си интереси, да не се критикуват взаимно и др. 2. Използване на служебното положение от страна на ръководно лице за назначаване свои роднини и близки в ръководеното от него учреждение. В учреждението директорът насажда семейственост.
|