сèнник, мн. -ци, м. 1. Диал. Лек заслон за сянка от клони, трева и др. Само сенника не разтури, остави го още няколко дни да хвърля сянката си край голия и изоставен харман. К. Петканов. 2. Старин. Палатка, шатра. Смело към царския сенник / подкраде се тихо мъстителний пленник / със дъх затаен на уста. К. Христов.
|