сенò, мн. няма, ср. Окосена и изсушена трева за зимна храна на добитъка. Заравяме се един до други в мекото сено, от което иде приятен дъх на билки. Йовков. Старецът разпрегна колата, върза до плета воловете, хвърли им сено и каза: — Хайде сега да се приберем в къщи. А. Каралийчев. Доде има зелена трева, не яде конят сухо сено. Погов.
|