сèнчест, -а, -о, прил. 1. За място — в което не проникват слънчеви лъчи, което е на сянка. Сенчеста градина. В глъбината / бяла къщица едвам се види. П. П. Славейков. Сенчеста пътека. 2. За дърво, гора — който дава гъста сянка. Отсрещният бряг (на Дунава) се зеленее и гордее със своите сенчести зелени върби. Блъсков.
|