сèня̀, сèнѝш, мин. св. сèнѝх, несв. Поет. Хвърлям сянка, правя сянка; засенявам. Юнашка майко, за юнака не жалей — / орел с крилата си му сени люта рана. П. П. Славейков. сеня се страд.