сèпвам, -аш, несв.; сèпна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. сèпнат, св. 1. Изтръгвам внезапно някого от сън, унес, забрава. Влакове от време на време загърмяват под прозорците ми и ме сепват. Вазов. Тоя глас сепна Еньо, който бе потънал в своите страшни мисли за земя. Елин Пелин. || Изведнъж накарвам някого да се развълнува, да се обезпокои, да се замисли. Драгия заминава. И Найда ще замине. Една нова мисъл сепна момичето. — Защо заминава Найда? А. Каменова. Последната лоша новина сепна и властници, и беднотия от околните села. Ив. Хаджимарчев. 2. Накарвам някого да се стресне, да се опомни, да се вразуми. Негли пък това / го сепне, друго ако не помага! П. П. Славейков. Както всякога е било, тъй и сега — думите на даскал Стефан сепнаха Кондо. Д. Немиров.
|