|
сèпвам се, -аш се, несв.; сèпна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. 1. Стряскам се или се събуждам внезапно. Задрямалият изповедник отец Никодим се сепна и изправи глава. Елин Пелин. Сви остра болка майчино сърце, / и тя простена — и от сън се сепна. П. П. Славейков. Харалан се сепна и уплашено отвори очи — Колко време беше спал? А. Гуляшки. || Изведнъж трепвам и се опомням от някакъв унес, забрава, обикн. под влияние на вик, шум, нещо, което съм видял и пр. Нещо изшумоли наблизо към дола. Райка и Пенко се сепнаха и плахо се огледаха. Влайков. Ненадейно весели смехове го накараха да се сепне и да погледне. Вазов. В тоя миг откъм двора се чу писклив женски глас: — Стрино Султано! — Старата Глаушица се сепна, посегна да оправи кърпата на главата си. Дим. Талев. 2. Опомвам се, вразумявам се. Ако не бяха го наказали, какво щеше да излезе? Може би Цочо нямаше да се сепне. Кр. Григоров.
|