сербèз неизм. прил. (перс.). Разг. Смел. дързък. Върна се тъмничарят, изведе Лазара от кауша, наруши реда. И сякаш да се оправдае, той рече: — Сербез майка имаш, чорбаджи. Дим. Талев. Нашият командир, какъвто е сербез и изпълнителен, ще ни хвърли в най-големия огън. Вежинов.
|