|
сериòзен, -зна, -зно, мн. -зни, прил. (фр.). 1. Който е съсредоточен, замислен, който не е усмихнат, не е весел. — А! Ти вече ми каза туй — засмя се Нона. — Моля ти се, бъди веднъж сериозна. Йовков. Тая вдовица, тъй траурно облечена и тъй сериозна сред другите, пази още в сърцето си образа на мъжа си — героя. Вазов. 2. Който действа разумно и обмислено; разумен. Всички тия работи, които сега възбуждат усмивка, тогава се мислеха и вършеха от хора инак сериозни. Вазов. Външно приличаше на повърхностен веселяк, а всъщност беше сериозен, честен и предан другар. Дим. Димов. 3. За очи, поглед, лице — който изразява съсредоточеност, замисленост. Лицето му става сериозно и замислено. Йовков. В дълбочината на залата се явява висок, кокалест мъж с енергично и внушително лице, одухотворено от сиви, сериозни очи. Н. Фурнаджиев. 4. Който е важен и съществен по съдържание; значителен, забележителен. Съвместно работихме и един по-сериозен труд. Вазов. Сериозен разговор. Сериозни успехи. Сериозен опит. 5. Който вдъхва доверие, на който може да се разчита. Заприказваха вече навсякъде из града за близките връзки и за сериозните намерения на Андреев към госпожица Лена Михайлова. Д. Калфов. Сериозен кандидат. 6. Който вдъхва опасения поради възможни лоши последици. Чак когато ги изпратиха в затвора и родителите се разтичаха да търсят адвокати, едва тогава той разбра колко сериозно беше положението на едничкия му син. Г. Караславов. Той я прегледа и каза, че може да пътува, защото нищо сериозно няма. Вазов. Болестта му е много сериозна.
|