сермѝя, мн. няма, ж. (перс.). Диал. Вложени в някаква работа налични пари, притежавани от някого; капитал. Да отгледа тя син от парче месо; да му събере сермия и да му отвори дюкян. Влайков. □ На сермия (разг.) — твърде много. Биха го на сермия.