серт неизм., прил. (тур.). Разг. Сприхав, избухлив, лют. Той, нали си е луд и серт като диво псе, само ръмжи. А. Гуляшки. Свойта работа не уредили, хорската ще уреждат! — Все тъй сърдита, тя си влезе вкъщи. „Серт жена!“ — помисли Давид. Йовков. □ Серт тютюн — тютюн, който дава остър, щиплив дим. И две пакетчета тютюн! — допълни, като бъркаше в джоба си — само че лютив тютюн, серт! А. Гуляшки.
|