|
сестрà ж. 1. Дъщеря на едни и същи родители по отношение на другите им деца. Баща и сестра и братя мили / аз да прегърна искам без злоба. Ботев. Нямам братец, ни сестрица, / братец да ме хвали, / а сестра да жали. Яворов. 2. Прен. Жена, близка по идеи, чувства, съдба. Учителят захвана с як, но разтреперан глас: „Братя и сестри!“ Вазов. Да стихнат трепетните грижи, / о, морни братя и сестри. Смирненски. 3. Диал. Свойско, приятелско обръщение към жена. Кажи ми, сестро, де й Караджата? / Де е и мойта вярна дружина? Ботев. Ами тая сутрин заптии са забрали Пазара. — Що думаш? Защо, мори сестро, що е сторил човекът? Дим. Талев. 4. Разг. Медицинска сестра. Работела в града, в болницата. Сестра била, тъй ми каза. Йовков. 5. Калугерка (обикн. по отношение на другите калугерки). Игуменката тогава каза на калугериците: — Сестри, излезте си всички. Вазов. Когато тоя добродетелен човек довършил паричките си, то даже и преподобните сестри из Преображенския манастир решили, че той е луд. Каравелов. □ Медицинска сестра — жена със специална медицинска подготовка, която е в помощ на лекаря при лекуване на болни. Милосердна (милосърдна) сестра (остар.) — медицинска сестра.
|