сèтен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Поет. Последен. Всичко е свършено между нас и аз ти пиша за сетен, сетен път. Г. Райчев. След полунощ утихнаха вълните / и сетний лъх на вятъра замря. К. Христов. Всичко минава, но ти си една и нетленна, / родна земя — мор, първа сетна любов! Сл. Красински. Сетен сиромах.
|