сефтè, мн. няма, ср. (тур.-араб.). Диал. 1. Първа покупка (продажба) сутрин или изобщо. По сефтето забелязват каква ще бъде продажбата през този ден. П. Р. Славейков. Стоян разтърка брадата си с лирите и от сърце изрече благословията си: — Да се умножат, сине, колкото са космите на брадата ми! Хаирлия да е сефтето ти! Дим. Талев. 2. Като нареч. За пръв път. Не сме вчерашни, господине, и не ни е сефте. А. Гуляшки. Пъчи се като кокошка, дето сефте снася. Погов. □ Правя сефте (диал.) — купувам, вземам, почвам пръв нещо.
|