сеч, сечтà, мн. няма, ж. 1. Сечене на дървета, на гора. Друг големец, инспектор, беше наредил по едно време да се спре за една година сечта на гората. Кр. Велков. 2. Прен. Масово избиване, посичане на хора; клане. Щом се смрачи, хайдутите извадиха ятагани и връхлетяха с конете си върху преселниците. Започна страшна и жестока сеч. К. Петканов.
|